МЕД

Хранителният микроелемент Мед има сравнително широко разпространение в растенията под формата на различни органични и неорганични съединения.

Младите растения съдържан повече Мед на единица сухо вещество, отколкото старите. Количеството на този хранителен микроелемент най-често варира между 1 – 20 мг./кг. сухо вещество.

Извънредно многостранно е участието на хранителният микроелемент Мед в обмяната на веществата в растителният организъм. Неговото действие е свързано с най-скритите и сложни процеси в растителната клетка – дишането, фотосинтезата, синтеза на белтъчините, въглехидратите, витамините и др.

Влиза в състава на окислителните ферменти – полифенолоксидаза, аскорбинаксидаза и др. – по този начин играе важна роля в окислително-редукционните процеси протичащи в растенията.

Медта може да се усвоява от растенията, както в йонна форма, така и в хелатна форма. По-достъпна за растенията е обаче в йонната си форма.

Приема се като долен праг на концентрация на микроелемента Мед, при която ще имат минимална дейност ферментите 3-5мг./кг. сухо вещество.

За да функционират нормално ферментите прагът е 8-16 мг./кг. сухо вещество.

Ако съдържанието преминава 20-30 мг./кг. сухо вещество, то вече можем да говорим за токсичност, в следствие на инхибиторният си ефект ще бъдат подтиснати ферментите и ще последва неминуемо загиване на растенията.

По-интензивно Медта се усвоява през ранната фаза на развитие на растенията, особено по време на усилният им растеж. Отделните култури съществено се различават едно от друго по отношение на усвояващата си способност към различните форми на медните съединения в почвата. Това се дължи както на физиологията им, така и до известна степен на устройството на кореновата им система и нейната специфика.

Най-чувствителни към недостиг на Мед, същевременно и най-силно реагиращи на компенсиране са зимната и пролетната пшеница, ечемикът и белите сортове овес.

Най-малко чувствителни към недостиг на Мед са ръжта, картофите, зелето и елдата /гречка/.

Междинно положение по отношение на отзивчивостта на компенсиране на дефицит на Мед заемат кореноплодните – захарно и кръмно цвекло, морковите и др., влакнодайните – коноп, маслодайните – слънчогледът, рапицата, белият синап, така и зърнено бобовите култури – фасулът, грахът, бобовите треви отглеждани за семена и др.

Следва да се знае, че Медта е и в пряк антагонизъм /пречи за усвояването на други метални йони/ и намалява постъпването на Желязото.

Затова пък заедно с Молибдена, вземат активно участие в дейността на флавиновите ферменти, катализиращи редукцията на нитратите до амониев йон.

Самостоятелно Медта оказва съществено влияние върху Азотната обмяна в растенията.

При недостиг на мед силно се понижава интензивността на фотосинтезата. Медта се открива в хлоропластите и оказва стабилизиращо влияние върху хлорофила.

При липса или недостиг на Мед в хранителната среда, най-често видимо и съществено заболяват зърнено житните и овощните растения, а по рядко зеленчуковите култури.

Зърнено житните растения са силно податливи на липса на мед в почвата - листните връхчета побеляват, бързо изсъхват, усукват се във вид на нишки или конче, и се закривяват. На снимка 1 е илюстриран точно такъв пример на силен дефицит на Мед, ясно изразен след третиране с течен тор UAN.

снимка 1

Не е съобразено количеството хранителен еквивалент при внасянето на тора и на лице е дефицит на Мед, при който не е компенсиран и над 50 процента от посева е загинал, а останалия почти не е реколтирал.

На снимка 2 е изразен поглед отгоре на дефицит на Мед в един едностранно пренаторен посев на Пшеница. Редно е да се отбележи, че добри и рекордни добиви не се постигат само с едностранно внасяне на много високи дози азотна храна, а е редно да се постигне балансиран и правилен хранителен режим за да бъдат оправдани поставените цели.

снимка 2

При среден и по-голям недостиг на Мед житните растения братят, образуват се стъбла, но не изкласяват или ако образуват класове, то те побеляват преждевременно и не завързват зърно. Това състояние е известно още като болестта Бяла чума.

При овощните растения симптомите на дефицит на Мед се проявяват като Суховършие или Екзантема – при ябълките, крушите, прасковите и др. В началото на гладуването симптомите се проявяват като хлороза по младите листа на летораслите – на светлозелен фон изпъква мрежа от тъмнозелени жилки.

При по-продължително гладуване листата надебеляват и се деформират. Върховете на летораслите се осмоляват, изкривяват, обезлистват се и загиват. Короните на дърветата добиват храстовидна форма, влошават се цъфтежът и образуването на плодове. Плодовете остават дребни, деформирани и втвърдени.

Ние, от екипа на „ТЕРА АКТИВ”, не препоръчване само на базата на написаното, да се определя вида, на който и да е съществуващ дефицит, върху наличното му проявление по растенията, защото липсата на подготовка и специални познания, могат да се окажат пагубни за самото растение.

Не препоръчваме самоволно и произволно отстраняване на проявен дефицит, защото вероятността от това да не се компенсира, а да се влоши растението е много висока.

В случай на проявен дефицит, следва да се консултирате със специалист по хранене на растенията, и той да предпише необходимите мерки по отстраняването на констатираният дефицит.

Ако във Вашето стопанство има констатирани хранителни дефицити и срещате трудности с преодоляването им, може да потърсите нашата професионална помощ за решаване на наличните проблеми по изхранване на растенията.

Препоръчваме да се запознаете подробно с раздела ХРАНЕНЕ на настоящият сайт, и при възникнали въпроси се обръщайте към Нас.

Ние сме компания специализирана в храненето на всички видове растения, и за нас няма тайни в науката Агрохимия, в което ще се убедите сами.

Затова и нашето мото е -

Ние не предлагаме просто продукти.

НИЕ ПРОИЗВЕЖДАМЕ РЕШЕНИЯ!

ХРАНЕНЕ