Калцият е първият по ред в класификацията на второстепенните хранителни елементи. В растенията той се намира в относително голямо количество във всички техни вегетативни органи. Там той се отлага като соли на органичните киселини – калциев пектат, калциев оксалат, фитин и др., и като соли на минералните киселини – калциев сулфат, калциев фосфат, калциев карбонат и др. Общото съдържание на Калций е в различни граници и е в пряка зависимост от вида и възрастта на растението и неговите органи. Натрупва се повече във вегетативните органи – листа, стебла, слама, и по-малко в репродуктивните органи – семена, плодове, клубени или грудки – това са месести удебеления на стъблото или корените, изпълнени с резервни храни.
Агрохимията съвсем точно определя действието на Калцият в корените на растението, като самото растение използва наличният Калций за съответните си нужди в три механизма, като всеки горестоящ съдържа в себе си останалите механизми, докато всеки нискостоящ изключва предходния, а именно:
= При висока концентрация на Калций - използва се от растението за детоксикация, неутрализиране на свободните водородни йони – намалява киселинността на около кореновото пространство и в соковете, които се абсорбират и текат в корените.
= При ниска концентрация на Калций, той се използва от растението за увеличаване и поддържане на нормалният размер на клетките в растението – това е изключително важна роля, защото ако обема и формата на клетката не са пълни, то тогава няма как да говорим за правилно развитие, нито за очакване на нормален добив.
= При много ниска концентрация на Калций – растението го използва само за нормалното делене на клетките си. От това става ясно, че при много ниска концентрация на Калций, той ще бъде използван само за делене, но няма да може да изпълни и поддържа клетките – именно това са видимите деформации по листата, които са характерен белег. Растението няма да може да се възползва от механизма си на неутрализация на свободните водородни йони /повишена киселинност/, и тогава ще настъпи токсична концентрация в соковете на растението, което ще се отрази като частични или пълни хлорози и некрози на листната структура.
Може да се обобщи, че ролята на Калция е жизнено важна за правилното развитие на растението, но за това е необходимо да се поддържа висока концентрация на Калций в горния почвен слой, достъпен за корените на растенията, защото така е възможно да се осигури възможност на растението да се пребори с повишената киселинност на почвата в следствие на различни фактори.
Друга съществена роля на Калцият, която науката Агрохимия безспорно е доказала, е това, че калциевият йон е необходим за поддържането на физиологичното равновесие в хранителния разтвор. Това е обусловено от първият механизъм – Калцият действа като главен редуктор срещу йоните на магнезия, калия, натрия, амониевият йон и др., проявяващ се като антитоксин при повишена концентрация на соли или киселинност.
При отсъствието на Калций в хранителната среда, и при наличност на Натрий, Калий и Магнезий в зоната на растежа на корена, кореновите клетки изгубват твърдостта си, стават меки и лигави, кореновата тъкан се превръща в безструктурна слизеста маса, а надебелените и стъкловидни краища на корените стават чупливи. Именно поради това корените намаляват растежа си, не образуват странични коренчета и коренови власинки.
Това явление се обяснява с обстоятелството, че при наличност на Калций в хранителната среда, респ. в хранителните сокове липоидите и пектиновите вещества на клетъчните стени образуват с него твърди, неразтворими и слабо набъбващи съединения, а при отсъствието му стените в следствие на обменно-редукционни процеси и реакции се превръщат в Калиеви, Натриеви и Магнезиеви съединения, които много лесно набъбват и са лесно разтворими от наличната свободна вода в соковете.
Присъствието на висока концентрация на Калций в почвата е важно условие за нормалното и пълноценно усвояване на амониевият азот от корените на растението при кисела реакция на почвата, а при отсъствието му освен загубите на азот, то е и реален шанса за настъпване на натравяне със свободен водно разтворен Амоняк / амонячна токсичност /, която в последните години е често срещано явление сред масовите посеви.
Нуждата от Калций за нормалният растеж на растението е налична още от най-ранна фаза на развитието – покълването на семената. Още преди 80 години науката Агрохимия е установила и приела постулативно, че в присъствието на Калций, намиращите се в семеделите въглехидрати и белтъци се мобилизират по-интензивно, отколкото в негово отсъствие. Цялостната обмяна на веществата в прекълновете, кълновете и прорастъците протича по-интензивно, като значително се повишава енергията на растежа, дишането, както и разпадането на белтъчините.
Характерните белези при недостиг на Калций са множество и те са строго специфични, които правят лесно дефинирането и поставянето на правилна диференциална диагноза. Задържането на растежа на листата е основното външно проявление, което е видно още в ранна възраст на растението.
Първите признаци на калциев глад се проявяват върху младите листа и близо до растежните точки на стеблата и корените. Върховете на младите листа, още след излизането им от пъпките се извиват надолу, а тяхната периферия се завива към горната или долната повърхност.
Втората степен на дефицит на калциева храна е появата на листни некрози – проявява се листен пригор с характерен кафяв лигнинов цвят. При някои култури се деформират самите дръжки на листата, което е абсолютно нетипично за общия вид на растението.
На снимка 1 ясно се вижда проявлението на дефицит на Калциева храна при културата Рапица. Характерните недоразвити листа, силният задържащ елемент в развитието на растежа на растението ярко се открояват на фона на другите растения.
Тук ранното обследване и откриване на растежните аномалии ни дава предимство, че вече имаме поставена диференциална диагноза и преди достигане на фаза пролетна активна вегетация ще бъде коригиран наличният дефицит, за да осигурим възможност на растението да се развива правилно и да даде пълният си добивен потенциал.
На снимка 2 е видно друго проявление на дефицит на Калциева храна, където се вижда едно по развито растение, но притежаващо характерните белези. И тук ясно се различава задържането в растежа, както се вижда отсъствието на розетка и водещ връх, както и прави впечатление силната развитост на първите листа поради отлична запасеност с азотна храна, на неправилната форма и типичната „раздърпана” конфигурация на листата, които са в контраст с нормално развитите листа на съседните растения. Типичният нездрав вид на растението ни подсказва вида на дефицита, но тук са налични и други дефицити освен илюстрираният калциев, тоест имаме така нареченият групов дефицитен момент.
Със снимка 3 ще илюстрираме групов дефицитен момент, като водещ е Калциевият дефицит, но се различават и дефицит на Сяра и Цинк. Освен илюстрираните белези на Калциев дефицит, виждат се ясно сиво-белите некротични петна на Цинковият дефицит, в последствие ще отпадне мъртвата листна структура и ще останат ясно видими празни пространства, „дупки”, които често се бъркат с външна намеса на инсекти. Дефицитът на Сяра се различава по жълтото оцветяване на главната жила и по жилките на самата петура, както и типичното жълто оцветяване по ръба на самият лист.
Други съществени проявления на Калциевият дефицит при кореноплодните са отмирането на вегетационният водещ връх, характерно за морковите, пащърнакът и цвеклото – захарно или кръмно.
При доматите Калциевото гладуване се отразява много силно върху плодовете, както и се проявява с характерно върхово гниене.
При картофите Калциевото гладуване се проява в силно намаляване, но по често в напълно необразуване на клубени, които са и целеният плодоприраст.
Съдържанието на Калций и главно неговата концентрация в достъпна или обменна форма оказва силно определящо и решаващо влияние върху почвената реакция, върху структурата на самата почва, както и на всички биологични явления протичащи в нея, определя стабилността и трайността на почвеният адсорбционен комплекс.
В днешното активно земеделие измиването или изнасянето на Калция става толкова интензивно, че естественото запълване на Калциевите запаси чрез изкачване на разтворени Калциеви съединения от корените на висшите растения вече не е достатъчно. За запазване на качественият състав на почвата се налага подсилване на Калциевите запаси през период 2-3 години, чрез способът на варуване или внасяне на друг калциев носител.
Ние, от екипа на „ТЕРА АКТИВ”, не препоръчване само на базата на написаното, да се определя вида, на който и да е съществуващ дефицит, върху наличното му проявление по растенията, защото липсата на подготовка и специални познания, могат да се окажат пагубни за самото растение.
Не препоръчваме самоволно и произволно отстраняване на проявен дефицит, защото вероятността от това да не се компенсира, а да се влоши растението е много висока.
В случай на проявен дефицит, следва да се консултирате със специалист по хранене на растенията, и той да предпише необходимите мерки по отстраняването на констатираният дефицит.
Ако във Вашето стопанство има констатирани хранителни дефицити и срещате трудности с преодоляването им, може да потърсите нашата професионална помощ за решаване на наличните проблеми по изхранване на растенията.
Препоръчваме да се запознаете подробно с раздела ХРАНЕНЕ на настоящият сайт, и при възникнали въпроси се обръщайте към Нас.
Ние сме компания специализирана в храненето на всички видове растения, и за нас няма тайни в науката Агрохимия, в което ще се убедите сами.
Затова и нашето мото е -
Ръководството на Тера Актив ЕООД, в лицето на Собственика, официално декларира своята Политика по управление. Водени от вътрешната си увереност, че пазарната адекватност и развитие на фирмата в бъдещето, зависят от професионалното доверие и развитие на клиентите, служителите и всички наши партньори.
Ние не предлагаме просто продукти.
НИЕ ПРОИЗВЕЖДАМЕ РЕШЕНИЯ.